- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регламентът за пилотния режим на DLT, касаещ блокчейн екосистемата на публичните финансови инструменти.
1.Увод.
Европейските финансови пазари с нетърпение очакваха да влезе в сила новият Регламент за издаването, търговията и уредбата на цифрови финансови инструменти – процес, които се развива в блокчейн екосистемата като общо технологично понятие. Toзи Регламент беше паралелно придвижен като законодателна рамка, заедно с MiCA (Регламент на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви)[1], с цел тези два международни нормативни акта окончателно да оформят правната рамка в областта на блокчейн технологиите в Европейския съюз, както от технологична, така и от финансова и правна гледна точка.
Криптоактивите са едно от основните приложения на блокчейн технологията в областта на финансовите услуги. Анализирайки тези нови технологични реалности Европейската комисияпубликува през март 2018г. своя план за действие в областта на финансовите технологии[2], отразяващ възможностите и предизвикателствата, които криптоактивите откриват. В плана за действие от 2018 г. в областта на финансовите технологии Комисията възложи на Европейския банков орган (ЕБО) и на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да оценят доколко действащото финансово законодателство в Общността е адекватно към криптоактивите. В отговор на запитването EOCKП излезе със становище от януари 2019 г., в което се посочва, че макар някои криптоактиви да могат да бъдат обхванати от законодателството на ЕС, ефективното му прилагане спрямо тях е юридически неадекватно, тъй като някой норми биха препятствали използването на блокчейн технологиите. Същевременно ЕБО и ЕОЦКП подчертават, че, освен в аспекта на законодателството на ЕС, свързан с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, повечето криптоактиви не са уредени от финансовото законодателство на ЕС, поради което са извън обхвата на норми като тези относно защитата на потребителите и инвеститорите или относно лоялните пазарни отношения, въпреки че пораждат съответните рискове. Освен това редица държави членки неотдавна предприеха нормотворчески действия за регламентиране на емитирането на криптоактиви, което разпокъса пазара.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да създадем собствена крипто борса(от англ. Cryptocurency exchange) в България?
Създаването на финансов проект, които касае търговия с крипто валути в България е процес, който крие няколко детайлни въпроса, имащи за обект специфични правни, финансови и технологични аспекти. Крипто борсите са цифрови пазарни, финансови платформи, които позволяват на потребителите да купуват и продават криптовалути. Борсите за криптовалути могат да поддържат и търговия с други цифрови активи, като например незаменяеми токени (от англ. "non-fungible tokens" или "NFT"). Борсите за криптовалути функционират подобно на традиционните борси с две важни изключения: няма физическо присъствие при търговията, т.е крипто ексчейнджите са строго цифрови пазари. Борсите за криптовалути са подобни на пазарите на цифрови пари, с изключение на това, че по-голямата част от поддържаните валути са криптовалути. Криптоборсите поддържат и редица фиатни (издадени от правителствата) валути, като търгуват и с т.нар стабилни монети(от англ. "stable coins"), които са едно към едно с конкретна фиятна валута(например крипто валутите USDT и USDC са едно към едно с долара).
За да започне реализацията на подобен проект следва да се анализира в детайл правната и регулаторна рамка, нужните лицензионни режими и способите за колаборация с правните субекти, които биха търгували криптовалути, включително техните създатели. Както вече споменах, крипто борсите са блокчейн платформи, чрез които се търгуват криптовалути, като те са и технологично средство, осигуряващо ликвидност на пазара, но и правна и софтуерна сигурност, с цел гарантиране на трансфера на средства и обединяване в един общ инструмент на търсенето и предлагането на блокчейн финансови активи. Съществуват различни видове борси за крипто – крипто брокери, централизирани борси и децентрализирани борси в зависимост на технологичния, финансов, регулативен и юридически подход на всеки един такъв проект.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Кои са видовете крипто измами и как да ги избегнем?
Като адвокат, който е специалист по блокчейн технологии, много често попадам на различни запитвания от клиенти, които касаят крипто измами. Това са онлайн престъпления, в които повечето правни субекти попадат поради незнание, наивност или на базата на мотив за бързо и лесно забогатяване и/или неправилно разбиране за инвестиция в блокчейн инструменти. Познавайки психологията на жертвите си, престъпниците с измамни цели винаги намират нови начини да откраднат парите ви, като ви подтикват към „сделки с криптовалути“. За да се предпазите от този тип измами, трябва да сте добре информирани за основните механизми, по които се извършват крипто измамите и да проучите внимателно отсрещната страна по „сделката“ – ето как:
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регламентът за изкуствения интелект и какво да очакваме от него?
1.Увод.
Изкуственият интелект стана буквално новата реалност на третото хилядолетие, като той вече присъства постоянно като технологично решение в множество устройства, бизнеси, социални решения, като „лицето му“ наднича и от индустрията и медицината. Всичко това налага изграждане на адекватна законодателна рамка не само на национално, но и на мултинационално ниво, с ясната осъзнатост за сложността на проблема от юридическо и технологично естество, както и презюмираните общочовешки, философски, социални и чисто прагматични въпроси „за“ и „против“, които следва да попаднат като решение във въпросната нормативна рамка. Радвам се да отбележа, че Европа бързо реагира на това ново предизвикателството и работата по глобално, общоевропейско законодателно планиране започна още преди няколко години.
В крайна сметка през декември 2023г. парламентаристите на Европейския съюз се споразумяха за мащабен нов международен акт за регулиране на изкуствения интелект - един от първите в света цялостни опити за ограничаване на използването на бързо развиваща се технология, която има широкообхватни обществени и икономически последици. Регламентът за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (наричан още „Законодателен акт за изкуствения интелект“ или от англ. “АI act”), определи нов глобален критерий за държавите – членки на ЕС, които са твърдо решени да поставят юридическия фондамент на потенциалните ползи от технологията, като същевременно се опитват да се предпазят от възможните рискове, свързани с нея, като автоматизиране на работни места, разпространение на дезинформация онлайн и застрашаване на националната сигурност. В момента Регламентът преминава през няколко финалнистъпки по юридическо съгласуване и изчистване на детайли в Европейския парламент, но наличното политическо споразумение означава, че основните му насоки са определени.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Последните изменения на Закона за авторското право и сродните права, касаещи аудио-визуалните произведения.
1.Увод.
Интересът ми към темата „изменения на нормативната рамка в областта на аудио-визуалните произведения в ЗАПСП от декември 2023г.“ бе провокиран не само от чисто професионални съображения, но и от факта, че преките ми наблюденията върху индустрията през последната година ме водят към няколко извода, както в качеството ми на гражданин на тази страна, търсещ и отстояващ истината[1], така и като юрист.
Оказва се, че за разлика от всички останали обекти на авторското право, които в по-голямата си част се управляват колективно от съществуващи в България организации за колективно управление на авторски права(ОКУП-и) в лицето на „Музикаутор“, „Профон“, „Филмаутор“, „Театъраутор“, странно защо при аудио-визуалните произведения такава организация липсва. Тази „липса“ и причините за нея ще бъдат подробен обект на настоящата статия, като тук възниква един резонен въпрос – как една мултимилионна индустрия в България (на годишна база) е „пропусната“ като колективно управление на права? Вторият интересен въпрос по повода е защо в българското Народно събрание се наблюдава едно силно лобистко влияние, насочено към лицензирането на аудио-визуалните произведения, особено тези, създадени като авторско съдържание от частните български телевизии, да се договаря единствено и само с тях – пряко[2], без какъвто и да е посредник и без създаване на ясен критерий колко всъщност струват тези права като пазарен принцип, защото например критерий за това колко струва колективното управление на авторски права в областта на музиката, може да бъде открит и изведен от тарифата на „Музикаутор“.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Увод:
Обществени поръчки. Незаконосъобразни похвати. Обжалване.
С настоящата статия целя да хвърля светлина върху случай от практиката, касаещ проведен архитектурен открит конкурс за проект по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в насока границите на интерпрeтация на законовите рамки от страна на Възложителя, които без каквато и да било ирония в случая, се оказва такива няма.
Чрез конкретния казус ще бъдат онагледени типични примери, грубо нарушаващи императивите на ЗОП и неговите принципи - равнопоставеност и свободна конкуренция, класирането на фаворизирани участници забележете чрез незадължителен елемент за изпълнение и въпреки това дал предимство при оценяването и класирал конкурсните проекти на първите три места.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Правни аспекти на блокчейн домейните в Web3.
1.Увод.
Искаше ми се да напиша тази статия, защото въпреки, че коментирах темата за пръв път може би някъде около 2010 и към настоящия момент не виждам в българското право да се е появил закон за решаване на спорове между търговски марки и домейни. Незаконният арбитраж в „Регистър.бг“ ЕООД продължава да съществува, а по тази тема се е произнесъл многократно ВКС, като съдебната практика, създадена по темата именно от Върховния касационен съд е на мнение, че този арбитраж не е такъв и решенията му нямат правна сила.
Въпреки споменатите правни абсурди, нищо в България така и не се промени, но светът мина на нова скорост в т.нар „Web3”[1] и множество проекти в публичната сфера, финансите, правото, услугите и забавленията се развиват чрез блокчейн технологиите.
Предвид липсата на каквато и да вътрешна нормативна рамка и становището на ВКС по едно меко казано странно дело, че „домейните не са обекти на търговска дейност, съответно не представляват нарушение на търговска марка“[2](интересно какво са Yahoo, Gmail, Facebook, Instagram), ще се наложи за пореден път да разисквам какво се случва „там“ и да давам препоръки за развитието на българското право, които се надявам някога, някой първо да прочете и след това да осмисли, предвид факта, че търговските марки много често касаят нещо случващо се в онлайн пространството в 21 век. „Нещо“, което е обект на правото в цял свят, но не и в България – домейните.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Технологични проблеми при ICO.
Практиката ми на адвокат, който повече от 10 гидни е ангажиран като консултант в различни блокчейн проекти на национални и международни компании сичи, че към темата "конфигуриране и избор на блокчейн проект следва да се подхожда внимателно и след подробен и детайлен анализ на всички основания "за" и "против", технологични дадености на проекта, цели, екип, маркетингова стратегия, избрана регулативна марка, таргет група и т.н. Ето и основните стъпки, които скледва да спазвате, ако сте се насочили към блокчейн проект, който ще е конфигуриран под модела Initial coin offering(ICO):
1.За да стартирате ICO-то ви е необходимо да изберете и конфигурирате няколко основни неща на технологично ниво:
- Блокчейн, под който ще функционира проекта ви;
- Интелигентен договор (oт англ. „smart contract”), с който ще работи;
- Портфейл(oт англ. „wallet”), в който ще постъпват средствата;
- времева рамка, включваща изграждане на сайт, закупуване на WEB3 демейн, формулиране на адекватен и технически. чридически и финансове верен white paper;
- адекватна маркетингова политика към избраната таргет група.
Блокчейнът е „счетоводната книга“(от англ. „ledger”), в която се съхраняват всички данни за транзакциите ви. Той е коренът на дървото, върху което ще расте вашето ICO. Изберете някоя от съществуващите блокчейн вериги - Ethereum, Binance(искрено ги препоръчвам – по-надолу ще разберете защо), Tron и др.
"Smart Contract" (интелигентен договор) е софтуерният стандартът, по който ще работи токена ви. За всички блокчейн вериги има предварително зададени софтуерни стандарти - ERC за Ethereum, BEP за Binance и TRC за Tron.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо общите правила на извъндоговорната отговорност са неприложими към деликтните искове в интелектуалната собственост?
1.Увод.
Причината да напиша тази статия е желанието ми да внеса яснота относно все по-налагащата се тенденция в българското правораздаване да се смесва общата уредба на извъндоговорната отговорност със специалните, деликтни искове, предвидени в Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП), Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и Закона за промишления дизайн(ЗПрД). Тази тенденция доведе през годините до серия от незаконосъобразни решения, които не само не отговарят на нормативната и доктриналната рамка за това как следва да се доказват, съответно да се правораздава правилно по деликтни искове с предмет интелектуална собственост, но и някак с лекота създаде тежки противоречия в съдебната практика в областта на културата, високите технологии и бизнеса, което накърнява непоправимо правата на множество правни субекти, чиито абсолютни субективни права българският съд тотално нарушава с дълбоко незоконосъобразния „мотив“: „не е доказан фактическият състав на деликтната отговорност“, имайки предвид този по чл.45 от ЗЗД?
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Знак за авторско право. Означаване на авторско произведение със знака ©.
Символът за авторско право или знакът за авторски права - © ( главна латинска буква С в кръгче), е символ използван в известия за авторски права за произведения, различни от звукозаписи - фотографии, картини, литературни произведения, софтуер и т.н. Използването на символа е въведено в правна доктрина и практиката от Универсалната конвенция за авторското право, подписана в Женева на 6 септември 1952 г. Символът е широко признат като правен способ за отбелязване на авторството, заедно с годината на създаване на произведението и името на автора(например © Атанас Костов 2023).