Финансовите инструменти, касаещи криптовалутите. Структуриране на търговски дружества, опериращи с криптовалути.

 

 

Kриптовалутите юридически представляват цифрови финансови активи, предназначени да работят като средство за обмен, чрез използване метода на криптографията за осигуряване на транзакции, с цел да се контролира създаването на допълнителни единици валута. В този контекст криптовалутте могат да се класифицират като подмножество от цифрови валути и/или като подвид алтернативни валути, в частност виртуални такива. В настоящето криптовалутите служат и за закупуване на т.нар “токени”, които според мен могат да бъдат квалифицирани като вид електронни облигации, служещи за набиране на капитал чрез т.нар концепция “ICO”( от англ. Initial coin offering), т.е вид електронно кредитиране на стартиращи компании от трети лица. Тази функция превърна криптовалутите в особено динамично развиващ се финансов инструмент, който са разлика от различните банкови и борсови аналози води до невероятна гъвкавост и бързина при финансовите операции. Настоящето изложение има за задача да даде по-голям фокус върху всички споменати процеси – техните позитиви, спекулативен характер, но и ролята им на все по-наложен реален финансов инструмент, който буквално взриви финансовия сектор и постави много юридически въпроси. 

Законодателни грешки и непълноти относно разпоредбата на чл.38а от ЗМГО.

 

 

С последните изменения на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) бе въведена опцията за подаване на възражения от трети лица по отношения на заявки, които страдат от пороци на абсолютни основания, визирани в чл.11 от закона. Нормата на чл.38а от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) е реципирана директно от чл.40 Регламент №207/2009 относно марката на Общността, но при формулиране на законовата и подзаконовата база по темата, българският законодател е допуснал серия от грешки, които водят до меко казано нелогично правоприлагане, съпътствано от нищожни индивидуални административни актове на Патентно ведомство и съответно на съда. Настоящата статия има за цел да посочи визираните грешки, с цел една своевременна законодателна корекция, която да обхване както чл.38а от ЗМГО, така и чл.25б и чл.25в от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения.

Защо пейзажните фотографии, заснети в градска среда, не са обект на авторското право в България.

 

Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел, а в Германия и с комерсиална цел.

Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право, като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

Колизии между търговска марка и фирмено наименование.

Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара. Напоследък обаче практиката наложи парадокса, в който се сблъскват валидно регистрирани търговски марки, с вписани търговски наименования на търговски дружества, които принадлежат на различни правни субекти, възникнали времево в различни периоди, но касаещи и визиращи сходни или едни и същи стоки и услуги, предлагани от няколко разнородни правни субекта на пазара, което безспорно води и до правни спорове в този контекст, с предмет нелоялна конкуренция. Проблемът е в липсата на унификация на текстовете, касаещи търговските марки и фирмените наименования в Търговския закон, Закона за търговските марки и промишлените образци, новия Закон за търговския регистър и Закона за защита на конкуренцията. Странното е, че и в миналото Търговският закон и ЗМГО не бяха добре стиковани, като се има предвид например уредбата за лицензирането на търговски марки, действаща паралелно и в двата закона. Настоящото изложение има за цел да посочи въпросните текстове, да ориентира и да даде препоръки относно правилния подход на търговските субекти в защитата на техните интереси, касаещи не само защитата на интелектуалната им собственост, но и отличителното им позициониране спрямо останалите участници в една особено динамична напоследък конкурентна среда.

Отказ за регистрация на търговска марка на абсолютни основания. Описателният характер на марка като основание за отказ по чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО.

Абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка са обект на регламентация в чл.11 от Закона за марките и географските означения. Едно от най-честите основания, които се постановяват в практиката, а и които се изследват в особена дълбочина, е наличието на описателност на дадена търговска марка по чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО.  Подобен отказ се постановява във фазата на т.нар “експертизата по същество” по чл.37 от ЗМГО, извършваща се по отношение на дадена заявена търговска марка в Патентно ведомство, като с него се целят няколко юридически ефекта с различна крайна резултативност в административното производство. Възражение на абсолютни основания може да бъде подадено и от трети лица в тримесечен срок от публикацията на заявката в хипотезата на чл.38а от ЗМГО, като в този вариант наличието на някоя от хипотезите на чл.11 ЗМГО се изследва от отдел “Опозиция”. Спецификите в процесa за отказ на абсолютни основания, конкретно визиращи нормата на чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО, ще са обект на изследване в настоящето изложение, като ще маркирам практическите проблеми както в административната процедура пред Патентно ведомство, така и решенията, които са част от националната и европейска съдебна практика по коментираната тема.

Обезпечителни мерки по отношение на домейн.

Бих искал да започна настоящето изложение с отбелязване на фрапантния факт, че на настоящия етап българското материално и процесуално законодателство не уреждат домейн имената като самостоятелен обект на правото. Очевидно това означава и че те не са обект на детайлна юридическа защита сами по себе си, тъй като например Наказателният кодекс не предвижда деянието “кражба на домейн”, въпреки че то се извършва много често и изключително лесно. В България няма и специален закон, който да урежда компетентен орган и процедура пред него, на базата на които чрез спазване на конкретни правила един домейн да бъде придобит, отчужден или ползван на правно основание, както и законодателна уредба за искова гражданскоправна защита при нарушаване права върху домейн, съответно предвиждане на специфични обезпечителни мерки в гражданския и изпълнителния процес, опция за учредяване на особен залог и т.н. Липсва и нормативна уредба за начините, компетентният орган, правилата за подсъдност и процедурата за решаване на спорове, съответно подходящи обезпечителни мерки по тях, касаещи осигуряване на справедлив и предвидим процес при противоречие между домейни и други обекти на правото – например търговски марки. Всички описани празноти в българското законодателство по отношение на домейните водят до недобросъвестното, в повечето случаи престъпно поведение на множество правни субекти, които умело ги използват, за да увредят правни интереси на физически и юридически лица, собственици на домейни. Тази статия цели да покаже, че е крайно неудачно и без реален практически ефект използването на вече изградени, остарели и технически непригодни институти на правото за санкция и защита по отношение на един модерен и специфичен обект на правото от 21 век, който осъществява сам по себе си собственическите правомощия в интернет пространството на лицето, администриращо дадено домейн наименование, тъй като последното не е движима вещ, не е недвижима вещ и не е вземане. От тук и основните три проблема, които ще бъдат подложени на детайлно разискване в резюме:

Интелектуална собственост и мода. Практически казуси и решения.

Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти като “ZARA”(оценена на 66 милиарда долара), “Luxottica Group” (това е най-голямата компания за производство на очила под марките “Hut”, “Ray-Ban” и “Oakley”, “Burberry”, “Chanel”, “Prada” и “Versace” – оценена на 30 милиарда долара), “LVMH” (притежава 70 луксозни марки от ранга на “Louis Vuitton” и “Hennessy” – оценена на 28 милиарда долара), “H&M”( оценена на 26 милиарда долара) и т.н. Зад търговския успех на тези фирми естествено стои закрилата, осигурена им от тяхната интелектуална собственост, която стриктно се отстоява в цял свят. Начинът, по който тази защита е структурирана като законодателна база и практика е предмет на настоящата статия.

1.Авторското право и модата. Съгласно принципите на Бернската конвенция всяко оригинално, авторско произведение автоматично бива защитено от авторското право в цял свят, като това се отнася и за произведенията на модния дизайн съгласно чл.2, ал.7 от конвенцията. Очевидно е, че авторскоправният обектът на защита, който касае модата това е художественият дизайн на всяка една дреха, обувка, шапка или колан, както и части от нея. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари. Всяко законодателство изгражда в този контекс и определени специфични правила.

Определяне на общоизвестност на търговска марка. Процедура.

 

Общоизвестността на една търговска марка се определя на база законовата рамка на чл.50а от ЗМГО. Законът за марките и географските означения в чл.50а, ал.2 определя два начина за обявяване на дадена марка за общоизвестна или ползваща се с известност:

- на базата на инициирано съдебно производство по общия исков ред. Родовата подсъдност за разглеждане на този тип установителни искове в областта на марковото право е прерогатив на Софийски градски съд;

- на базата на инициирано администартивно производство, по искане на лице с правен интерес -  процес, който се развива пред Патентното ведомство като административен орган, с компетентност в марковото право. Искането за обявяване на марка за общоизвестна или ползваща се с известност по административен ред, може да бъде инициирано само в рмките на производството по опозиция или в производство по искане за заличаване на регистрация на търговска марка.

Може ли търговска марка да бъде обект на запор и продажба в изпълнително дело?

За да се даде обективен и законосъобразен отговор на този важен от практическа гледна точка въпрос, трябва да се обсъди в детайл законодателната воля, вложена в специалната, материалноправна императивна норма на чл.22а от ЗМГО и процесуалните норми на ГПК и АПК, които предвиждат налагане на обезпечителни мерки, съответно извършване на продажба на имуществото на длъжника. Единственото нещо, което държа да отбележа още в началото на това изложение е, че обектите на интелектуална собственост в широк смисъл като авторски права, патенти, търговски марки, промишлени дизайни, географски означения, породи животни и географски означения, никога не са били и не са изричен обект на законодателна уредба, касаеща процесуална опция за налагане на запор или публична продан по реда на изпълнителния процес в ГПК. 

Триизмерна търговска марка или промишлен дизайн?

Теорията и практиката в патентното право застъпват виждането, че доктринално и фактически триизмерната марка и промишления дизайн реално постигат един и същи юридически резултат – защитата на визията на дадено изделие. Разликите обаче в правните последици от регистрацията на двата обекта на интелектуална собственост са съществени и следва да бъдат изследвани в дълбочина, с оглед правилното структуриране на дадено стратегическо решение, относно най-адекватния способ за защита, подведен към конкретен казус. От тази гледна точка намирам настоящата тема за особено интересна, защото тя стои в основата на решаване на юридически проблеми от теоретично и практическо естество, които касаят правилната регистрация на визията на даден продукт, в зависимост от няколко важни критерия:

- до колко същият е бил използван и е станал разпознаваем търговски преди датата на неговото заявяване като обект на индустриална собственост;

- колко точно изображения следва да обхване защитата;

- целен срок като бързина за извършване на регистрацията;

- каква е желаната от заявителя продължителност на регистрация;

- следва ли предварително избраният способ за защита да се съобрази с воденето на евентуални бъдещи юридически спорове, които биха били предрешени при неправилно избран обект на интелектуална собственост, който да е предмет на заявяването, съответно регистрацията.