Обн. ДВ. бр.98 от 1 Декември 2000г.
Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат редът и начинът за прилагане на мерките за граничен контрол по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), Закона за мерките и географските означения (ЗМГО) и Закона за промишления дизайн (ЗПД).
Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат редът и начинът за прилагане на мерките за граничен контрол по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), Закона за мерките и географските означения (ЗМГО) и Закона за промишления дизайн (ЗПД).
(2) Мерките за граничен контрол по ал. 1 се изразяват в задържане от митническите органи на стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основания да се смята, че нарушават права върху интелектуална собственост.
(3) Право върху интелектуална собственост е авторско и сродно на него право, право върху марка, географско означение и промишлен дизайн.
(4) Наредбата не се прилага за стоки, които подлежат на бърза развала.
Чл. 2. (1) Задържането на стоките се извършва въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1 ЗАПСП, чл. 78, ал. 1 и 5 ЗМГО или чл. 62, ал. 1 ЗПД до централното митническо управление, която съдържа:
1. искане за задържане на стоките от митническите органи;
2. подробно описание на стоките, чието задържане се иска;
3. посочване в какво се състои нарушението;
4. срок, за който се иска осъществяването на надзор от митническите органи за целите на задържането, но не по-дълъг от една година;
5. доказателства, че молителят е правопритежател;
6. име или наименование, адрес, седалище, телефон и факс на молителя; когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България;
7. документ за платена такса за прилагане на граничните мерки в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) В молбата по ал. 1 могат да се посочат и данни за:
1. името или наименованието, адреса или седалището на получателя на стоките;
2. страната на произход на стоките;
3. вида транспорт и наименованието на превозвача;
4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се очаква стоките да бъдат пренесени;
5. датата, на която се очаква стоките да бъдат пренесени;
6. тарифния номер, под който стоката е класифицирана в Митническата тарифа на Република България;
7. мостри, снимки или модели на стоките;
8. упълномощените търговци на оригиналните стоки.
(3) За всяка промяна в съдържанието, обема или срока на правото по чл. 1, ал. 3 молителят е длъжен да уведоми централното митническо управление в срок до 3 работни дни от настъпването на съответната промяна.
Чл. 3. (1) В 7-дневен срок от датата на постъпване на молбата централното митническо управление е длъжно да се произнесе по нея, за което писмено уведомява молителя.
(2) Когато липсва някой от реквизитите по чл. 2, ал. 1, централното митническо управление дава 3-дневен срок на молителя да отстрани недостатъците на молбата.
(3) Ако недостатъците не бъдат отстранени в срока по ал. 2, централното митническо управление отказва да уважи молбата. Отказът трябва да бъде писмен и мотивиран. Той подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 4. (1) Митническите органи уведомяват незабавно молителя за задържането на стоките, за името или наименованието и за адреса или седалището на получателя или изпращача на стоките.
(2) Митническите органи уведомяват незабавно получателя на стоките и/или изпращача чрез превозвача или техни представители за задържането на стоките, основанието, на което се задържат, наименованието и адреса на молителя.
(3) Молителят, получателят и изпращачът на стоките имат право да идентифицират задържаните стоки и да получават мостри от тях.
(4) Митническите органи освобождават задържаните стоки по искане на молителя.
Чл. 5. (1) Митническите органи задържат стоките за срок до 10 работни дни. Срокът започва да тече от уведомяването на молителя за задържането на стоките.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде еднократно продължен с още 10 работни дни от началника на митницата, където са задържани стоките. Срокът се продължава по мотивирано искане на молителя, подкрепено с доказателства, че е подал искова молба до съда за установяване факта на нарушението, и искане за налагане на обезпечителна мярка по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
(3) Митническите органи освобождават задържаните стоки, когато в срока по чл. 5, ал. 1 молителят не е поискал нов срок за задържане на стоките или молбата му не е била уважена.
(4) В случаите по ал. 2 молителят заплаща на митническите органи направените до датата на подаване на молбата разходи по задържането на стоките.
Чл. 6. До изтичането на срока по чл. 5, ал. 1 молителят трябва да представи на митническите органи определение на съда по чл. 314 във връзка с чл. 309, 316 и следващите от ГПК. В противен случай митническите органи освобождават задържаните стоки.
Чл. 7. (1) Митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават право върху интелектуална собственост. Задържането на стоките в случаите по чл. 96г, ал. 1 ЗАПСП, чл. 79 ЗМГО и чл. 63 ЗПД не може да продължи повече от 10 работни дни.
(2) В случаите по ал. 1 митническите органи предприемат действията по чл. 4.
Чл. 8. (1) При неспазване на задължението по чл. 2, ал. 3 молителят носи отговорност по чл. 32, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Наредбата се приема на основание чл. 96д ЗАПСП, чл. 80 ЗМГО и чл. 64 ЗПД.
(3) Право върху интелектуална собственост е авторско и сродно на него право, право върху марка, географско означение и промишлен дизайн.
(4) Наредбата не се прилага за стоки, които подлежат на бърза развала.
Чл. 2. (1) Задържането на стоките се извършва въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1 ЗАПСП, чл. 78, ал. 1 и 5 ЗМГО или чл. 62, ал. 1 ЗПД до централното митническо управление, която съдържа:
1. искане за задържане на стоките от митническите органи;
2. подробно описание на стоките, чието задържане се иска;
3. посочване в какво се състои нарушението;
4. срок, за който се иска осъществяването на надзор от митническите органи за целите на задържането, но не по-дълъг от една година;
5. доказателства, че молителят е правопритежател;
6. име или наименование, адрес, седалище, телефон и факс на молителя; когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България;
7. документ за платена такса за прилагане на граничните мерки в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) В молбата по ал. 1 могат да се посочат и данни за:
1. името или наименованието, адреса или седалището на получателя на стоките;
2. страната на произход на стоките;
3. вида транспорт и наименованието на превозвача;
4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се очаква стоките да бъдат пренесени;
5. датата, на която се очаква стоките да бъдат пренесени;
6. тарифния номер, под който стоката е класифицирана в Митническата тарифа на Република България;
7. мостри, снимки или модели на стоките;
8. упълномощените търговци на оригиналните стоки.
(3) За всяка промяна в съдържанието, обема или срока на правото по чл. 1, ал. 3 молителят е длъжен да уведоми централното митническо управление в срок до 3 работни дни от настъпването на съответната промяна.
Чл. 3. (1) В 7-дневен срок от датата на постъпване на молбата централното митническо управление е длъжно да се произнесе по нея, за което писмено уведомява молителя.
(2) Когато липсва някой от реквизитите по чл. 2, ал. 1, централното митническо управление дава 3-дневен срок на молителя да отстрани недостатъците на молбата.
(3) Ако недостатъците не бъдат отстранени в срока по ал. 2, централното митническо управление отказва да уважи молбата. Отказът трябва да бъде писмен и мотивиран. Той подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 4. (1) Митническите органи уведомяват незабавно молителя за задържането на стоките, за името или наименованието и за адреса или седалището на получателя или изпращача на стоките.
(2) Митническите органи уведомяват незабавно получателя на стоките и/или изпращача чрез превозвача или техни представители за задържането на стоките, основанието, на което се задържат, наименованието и адреса на молителя.
(3) Молителят, получателят и изпращачът на стоките имат право да идентифицират задържаните стоки и да получават мостри от тях.
(4) Митническите органи освобождават задържаните стоки по искане на молителя.
Чл. 5. (1) Митническите органи задържат стоките за срок до 10 работни дни. Срокът започва да тече от уведомяването на молителя за задържането на стоките.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде еднократно продължен с още 10 работни дни от началника на митницата, където са задържани стоките. Срокът се продължава по мотивирано искане на молителя, подкрепено с доказателства, че е подал искова молба до съда за установяване факта на нарушението, и искане за налагане на обезпечителна мярка по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
(3) Митническите органи освобождават задържаните стоки, когато в срока по чл. 5, ал. 1 молителят не е поискал нов срок за задържане на стоките или молбата му не е била уважена.
(4) В случаите по ал. 2 молителят заплаща на митническите органи направените до датата на подаване на молбата разходи по задържането на стоките.
Чл. 6. До изтичането на срока по чл. 5, ал. 1 молителят трябва да представи на митническите органи определение на съда по чл. 314 във връзка с чл. 309, 316 и следващите от ГПК. В противен случай митническите органи освобождават задържаните стоки.
Чл. 7. (1) Митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават право върху интелектуална собственост. Задържането на стоките в случаите по чл. 96г, ал. 1 ЗАПСП, чл. 79 ЗМГО и чл. 63 ЗПД не може да продължи повече от 10 работни дни.
(2) В случаите по ал. 1 митническите органи предприемат действията по чл. 4.
Чл. 8. (1) При неспазване на задължението по чл. 2, ал. 3 молителят носи отговорност по чл. 32, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Наредбата се приема на основание чл. 96д ЗАПСП, чл. 80 ЗМГО и чл. 64 ЗПД.