Искова защита на авторски права. Адвокат по авторско право.
Въпросът относно правната проблематика, свързана с авторските права е особено актуален в настоящия момент, с оглед динамичното развитие на имуществените отношения в областта на изкуството, литературата и науката в България. Обективно този факт доведе и до търсената от авторите, а и предлагана от "Закона за авторското право и сродните му права"/ЗАПСП/, адекватна на правата им защита на тяхното творчество.Радостното в случая е появата на правна култура, а и самочувствие на българските творци да търсят и отстояват правата си по съдебен ред. Доскоро именно тази възможна държавна защита в областта на авторското право будеше може би основателно съмнение, предвид химерността на нейната вероятност.От друга страна тези обстоятелства доведоха до сериозен юридически дебат в българското общество, тъй като културата изведнъж се превърна в доходоносен, чисто комерсиален начин за генериране на финансови средства, който търси и изисква добри законодателни, а от там и практически решения. Ноторен факт е, че ЗАПСП е един добър и модерен закон, изцяло съобразен с международно-частноправната уредба на авторските права в световен мащаб, но за съжаление той все още е малко "замръзнал" и "статичен" поради липсата на достатъчно съдебна практика, факторите за което обстоятелство са много и най-малкото е некоректно да бъдат обсъждани в настоящето изложение. В качеството ми на адвокат към настоящия момент, неколкократно съм се сблъсквал с интересни авторскоправни казуси, като с цел максимално добре да защитя интересите на клиента ми съм срещал известни теоретични, а и процесуални трудности, които в крайна сметка доведоха до синтезиране на полезен практически опит. Именно на него бих искал да се позова в следващите редове, като ще дам пример с два реални казуса, единият от които третира правата на артистичните групи и в частност тяхното наименование и неговата защита, а вторият засяга нарушение на правата на артистите-изпълнители и правните последици от това.
1.Първият казус е с правно основание чл.83, ал.4 от ЗАПСП и е свързан с претенцията на пловдивската рок група "Шангри-ла" срещу софийска група със същото име относно преждеползването и титулярството на правото да носи въпросното артистично име, но преди да премина към същината на проблема, ще се опитам да направя няколко теоретични уточнения. В чл. 83 от ЗАПСП законодателят е предвидил възможността наименованията на артистичните групи да се регистрират в регистър за наименованията на артистичните групи в Министерството на културата. Начинът и процедурата за извършването на съответната регистрация са отбелязани в "Наредба за регистриране на наименованията на артистичните групи". В нея е посочено, че въпросният регистърът е общодостъпен, т.е публичен като всяко физическо или юридическо лице може да иска справки или издаването на документ за вписано в регистъра обстоятелство. За да се регистрира наименование на артистичната група се подава писмено заявление до министъра на културата от участниците в групата или от упълномощено от тях лице, като заявлението трябва да съдържа: 1. наименованието на групата, изписано на кирилица, а по желание на заявителя-и на латиница; 2. артистично-изпълнителската дейност на групата; 3. имената, единния граждански номер и адреса на лицето, упълномощено съгласно чл. 79 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) да представлява групата; 4. имената и адресите на всички участници в групата към момента на подаване на заявлението. Към заявлението се прилагат: 1. пълномощното по ал. 2, т. 3; 2. декларация от упълномощеното лице, че в едномесечен срок от прекратяване дейността на артистичната група се задължава да уведоми писмено министъра на културата. Министърът на културата разглежда заявленията по реда на тяхното постъпване и издава заповед за вписване наименованието на артистичната група. Заповедта за вписване или съответния отказ представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по общите правила на ЗАП. Заповедта се издава в едномесечен срок от получаване на заявлението. След влизането в сила на заповедта се извършва съответно регистрацията на наименованието на артистичната група чрез вписване в регистъра. Регистрираното наименование се заличава: 1. по искане на участниците в артистичната група или на упълномощено от тях лице; 2. когато с влязло в сила съдебно решение е уважено искането по чл. 83, ал. 3/сегашна ал.4/ ЗАПСП; 3. след изтичане на 10 години от прекратяването на дейността на артистичната група. В контекста на всичко казано по горе чл.83, ал.4 от ЗАПСП е предвижда възможността, ако друга артистична група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя да поиска заличаването и. Всичко това е възможно чрез предявяване на искът с правно основание чл.83, ал.4 от ЗАПСП. Той е установителен такъв, като според мен с решението си съдът трябва да установи дали спорното право съществува или не. Ако потвърди спорното притезание, съдът следва да допусне принудителното му осъществяване, като осъди ответника да го претърпи. Налице в случая ще е едно установително решение, но със осъдителен диспозитив. Защо? Самата ал.4 предвижда възможността, ако артистичната група преждеползвател докаже претенцията си в този смисъл да може да поиска от съда освен да установи факта на преждеползването и да заличи вече направената неправомерна регистрация. Естествено самото заличаване, ще се извърши от органа издал административния акт за вписване, а именно министърът на културата или представляващия го в случая директор на “Дирекция авторски права и сродни права” към Министерството накултурата. Но за да се стигне до този резултат е нужна съдът не само да установи факта на преждеползването, но и да осъди ответника да прекрати неправомерното ползване на артистичното име, което според мен ще се явява и този споменат по-горе осъдителен диспозитив на установителното решение.
Ищците по делото “Шангри-ла” твърдят, че са преждеползватели, а респективно и титуляри на това име в смисъла на чл.83,ал.4 от ЗАПСП с мотива, че групата е създадена в гр.Пловдив и осъществява звукозаписна и концертна дейност от 1995г. и до днес. Те представят писмени доказателства за факта, че техни звукозаписи фигурират във фонотеката на Българско национално радио още през 1997г., статии в хипотезата на писмени доказателства под формата на печатни материали, от които е видно, че те са използвали съответното артистично име за периода 1995г. - 2001г., когато е заведена и исковата молба. Напрактика е факт, че пловдивската рок-група "Шангри-ла" е създадена през 1995г., като през 1996г. започва нейната активна концертна и звукозаписна дейност. В музикалната си кариера групата има над 300 участия в клубни и концертни изяви както в гр.Пловдив, така и в много други градове на страната. През 1997г. "Шангри-ла" осъществява и продуцира записа на първия си албум "Пространството зад моите очи" в студиото на джаз формацията "Бели, зелени, червени". Песни от този албум многократно са излъчвани и се излъчват по всички радиостанции в града. През лятото на 1997г. групата осъществява концертен запис на живо, продуциран от Българско национално радио. Към настоящия момент "Шангри-ла" участват с пилотния си сингъл "След твоята врата" в класациите на "Радио Пловдив". Многократно вече е излъчван и клипът към едноименната песен, който е заснет и продуциран от национална кабелна телевизия "Евроком" през пролетта на 2001г. Ответници по иска го оспорват по основание, като изтъкват факта, че в тяхна полза по отношение на името "Шангри-ла" има регистрация в "Регистъра за наименованията на артистичните групи" към Министерството на културата и това ги легитимира като правоимащи да го използват. На второ място ответниците претендират и преждеползване на същото име в концертната им дейност в периода, предхождащ датата на регистрация, като за тези обстоятелства ангажират свидетелски показания (на приятели на групата), но не и писмени такива, които да обосноват така твърдените факти и събития. В този контекст, за да оборят най-вече твърдението на ответниците относно преждеползването, ищците са представили писмени доказателства относно факта, че софийската група "Шангри-ла", преди датата на регистрацията си под това име в Министерството на културата се е казвала "Sad toy Killer" и никога респективно не е ползвала преди в своите публични изяви името "Шангри-ла".
С оглед на така представените писмени доказателства, обосноваващи евентуалната основателност на предявения иск и след внасяне на съответната парична гаранция, Софийски градски съд допусна в полза на ищците обезпечение на иска на основание чл.96а, ал1 от ЗАПСП със следните обезпечителни мерки:
1.Забрана за носене на името “Шангри Ла” от страна на ответника, тъй като това представлява нарушение на сродно на авторското право в хипотезата на чл. 83, ал. 4 от ЗАПСП, за което наред с исковата молба са ангажирани писмени доказателства.
2. Изземване на екземплярите от издадения албум на ответната страна, под формата на касети или компакт дискове, тъй като при възпроизвеждането на същите неправомерно е използвано името “Шангри Ла” в хипотезата на чл. 83, ал. 4 от ЗАПСП, както и матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане не екземплярите. Това дело е все още висящо пред СГС и ВКС във връзка с производството по обжалване на въпросното определение от ответниците.
2.Второто дело е на младата пловдивска хореографка и балет-майстор Мариана Вълчева срещу колежката и Даниела Пращакова за плагиатство на хореография на танц. В настоящата хипотеза сме изправени пред засегнат обект на авторското право в смисъла на чл.3 ал.1 т.3 ЗАПСП, т.е така формулираните от законодателя сценични произведения - драматични, музикално-драматични, понтомимични, хореографски и др. От самата конкретика по казуса е видно, че сме изправени пред един типичен иск за обезщетение за причинени вреди. Ищцата Мариана Вълчева твърди, че е автор на хореографията "Дивашки танц", който тя е съдала и танцувала с трупата си "Диви котки" още през 1996г., а колежката и Даниела Пращакова, заимствайки изцяло същия, го представя за свой, в нарушение на чл.15 ал.1 т.5/авторът има право да иска запазване целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство/, чл.18 ал.2 т.3/авторът има изключителното право да разрешава използването на произведението, включително и неговото публично представяне или изпълнение от други лица/, чл.19/авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид/ и чл.35 /произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго/ от ЗАПСП. Ищцата по това дело работи като хореограф и балетмайстор от 1994г. През 1996г тя създава хореографията на процесния танц и обучава ответничката по иска, тъй като в този период същата е танцьорка в трупата "Диви котки". В последствие Даниела Пращакова открива собствена детска школа за танци и използвайки изцяло хореографията на Мариана Вълчева участва с този танц в телевизионни програми на "Пловдивска обществена телевизия", национална кабелна телевизия "Евроком" и няколко конкурса за хореография. Показанията пред ПОС на свидетелят В. Т фактически почти изцяло доказаха доводите на ищцта. Същият е работил като многогодишен музикален редактор и водещ в радио “Каналком” и е обработил специално за танца на Мариана Вълчева музикална тема от произведение, което в първоначалния си вариант е било доста по-дълго, но с оглед конкретната цел – процесната хореография на танц, е било преработено в по-кратка като времетраене музикална пиеса. Именно тя е използвана и в “авторския” танц на ответничката, а това е една безспорна индиция за това, че и самия танц на ищцата е бил създаден и представян много по-рано от танца на ответната страна по иска. Това, че двата танца са върху една музика потвърждават и двете вещи лица по делото. Всичко това води до един единствен извод: Марияна Вълчева е създала хореографията “Дивашки танц” още през 1995г., първа е поставила и представила този танц върху направена за него специално музика, като след това Даниела Пращакова се е запознала с нея и след като Марияна и е показа танца го е използвала без нейно разрешение, което трябва да бъде изразено писмено, но е взаимствала изцяло и музиката към него, представяйки го много по-късно изцяло като своя “идея”. На на последно място трябва да се отбележи, че самата ответничка призна в разпита и по чл.114 ГПК, че е използвала тази музика, която и е била предоставена лично от Марияна Вълчева! Това е един факт, който бе установен по един безспорен начин и от свидетелските показания на В.Т. Фактическата и правна сложност на този казус е свързан с няколко теоретични особености. На първо място важен е проблемът родовата и местна подсъдност.
Според чл.96 ЗАПСП споровете по този закон са родово подсъдни на окръжните съдилища. Конкретното правно основание на казуса обаче е искът по чл.94 ЗАПСП: който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключителното право за използване, обезщетение за причинените вреди. Специфичното в случая е че този иск има деликтен характер.Ето защо активно процесуално легитимираното лице е това, което е носител на субективното авторско право или лицето, на което то е отстъпено за изключително ползване. Гражданството или местожителството на тези лица са без значение, но важно е местожителството на ответника. Факт е, че искът за непозволено увреждане води до логичната препратка към текста на чл.85 ГПК.Там е казано, че иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника, което значи, че местната подсъдност е алтернативна, като искът може да бъде заведен и по местоживеенето на ищеца, стига то да съвпада с извършването на деянието. Общата формулировка на чл.94 ЗАПСП налага извода, че нарушител може да бъде както физическо, така и юридическо лице, които могат да бъдат ответници в процеса. Hарушенията на правата по ЗАПСП, за които се дължи обезщетение по чл.94, имат характер на непозволено увреждане по чл.45 и следващите от ЗЗД. Приемайки, че иска има деликтен характер, следва да отбележа, че с оглед основателността на исковата претенция, трябва да бъде доказана причинната връзка между нарушението на авторско право и настъпилата в този смисъл вреда. Със Закона за изменение и допълнение на ЗАПСП от 1998г. бе запазен изцяло текста на чл.94, като бе създадена и една нова ал.2, която гласи: когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал.1 могат да искат вместо обезщетение - приходите, получени вследствие на нарушението или стойността на предмета на нарушението по цени на дребно или от седемдесет лева до тридесет и пет лева. Според мен с този нов текст законодателят сполучливо е регламентирал доста по абстрактно последиците от нарушенията на авторски права, когато забележете - искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Анализирайки чл.94 ал.2 стигаме до две условия, при които той би могъл да бъде воден успешно. На първо място - ищецът по производството да е носител или изключителен ползвател на авторско или сродно на него право в смисъла на ЗАПСП.
Второ - трябва да се докаже нарушението и причинените с него вреди. От тук произтича чисто практическият проблем във връзка с ангажирането на доказателства, подкрепящи твърденията на ищцовата страна - не е ясно доколко и какви са обективните критерии на съдилищата относно оценката им, поради липсата на съдебна практика. Самият характер и специфика на тези производства предполагат ангажирането на нестандартни доказателства- например в конкретния случай, за да се установи сходство в двата танца трябваше вещото лице хореограф да оценява чрез оглед един видеоматериал, на базата на който да даде своето експертно заключение относно сходството на двата танца като хореография, съчетание от движение и музика. В последствие именно факта, че двата танца са поставени на една и съща музика се яви и разковничето на спора, тъй като както бе доказано е бил подготвен специален аранжимент за танца на ищцата, който по-късно в едно с танца на първата ответничката е използвала в нейни публични изяви, без изричното писмено съгласие на автора. Искът на Мариана Вълчева е с правно основание чл.94 ал.2 т.3. Всъщност текстът на ал.2 дава три възможности за защита на накърнените интереси на автора. Точка първа предвижда ищецът да поиска да получи вместо обезщетение приходите, реализирани в резултат на нарушението.Тези приходи следва да бъдат съответно доказани по размер и могат да се претендират в абсолютната им стойност. Точка две визира отнемане стойността на предмета на нарушението по цени на дребно. При спор стойността следва да се определи от поискана съдебна експертиза или с други доказателствени средства. Третата възможност е ищецът да претендира присъждане на сумата от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева. Тук съдът трябва обективно да прецени събраните по делото доказателства, за да определи размера на обезщетението по справедливост. В производството пред първата инстанция (Пловдивски окръжен съд) по един безспорен начин бе доказан факта за неправомерното използване от ответницата на хореографията на процесния танц, в следствие на което тя бе осъдена да прекрати това незаконосъобразно действие, както и да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2000лв., в едно с направените по делото съдебни и деловодни разноски. В момента делото е висящо по жалба на ответничката пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Автор: адв.Атанас Костов