Решение на Окръжен съд гр.Пазарджик по чл.172б от НК.

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 

  Р Е Ш Е Н И Е № 22.06.2012г.     

  град Пазарджик


 
  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 

         Пазарджишкият окръжен съд           наказателен състав

         На 22.05.                                                                                              Година 2012

         В публичното заседание в следния състав:

 

     Председател: Ивета Парпулова

                                                                            Членове:  Димитър Бозаджиев 

                                                                                                     Александър Александров                                                                                                                                                     

Секретар: И.Ш.

Прокурор: Ангел Панков

Като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев ВНОХД № 246 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Л.Л., в качеството му на защитник на подсъдимата Г.С.В. ***, срещу присъда №56 от 22.02.2012г. по НОХД  №1602/2011г. по описа на РС- Пазарджик.

В същата се твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила.

 В постъпила допълнителна въззивна жалба от д-р Р.П., упълномощен защитник на подс. Г.С.В., подадена след изготвяне на мотивите на първоинстанционния съд се поддържат твърденията за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните права.

В тази насока се излагат подробни съображения, като исканията и в двете жалби са в насока отмяна на постановената от районния съд присъда и оправдаване на подсъдимата.

Не се сочат и в двете жалби неизяснени обстоятелства, които да бъдат събрани или проверени от въззивния съд. Като доказателство се иска да бъде прието Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 06.06.2011г.

Във връзка с подадената въззивна жалба от адв. Л.Л. е постъпил отговор от адв. А.А. от САК, в качеството му на пълномощник на гражданските ищци  АГ и Н. Интернешънъл- /същия неправилно е приложен от районния съд по НОХД №1602/2011г. по описа на РС- Пазарджик/.

Постъпил е и допълнение към този отговор, с оглед на подадената въззивна жалба от д-р Р.П.. И в двата отговора са изложени подробни съображения в насока, че присъдата е правилна и законосъобразна, както в нейната наказателна, така и в нейната гражданска част.

В двата отговора не се сочат неизяснени доказателства и искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата приема, че жалбите се явяват неоснователни, сочейки, че подсъдимата не може да се позовава на чл. 15 от ЗМГО, защото в този текст се говори за стоки, които касаят оригинала, като излага подробно доводите си в тази насока.

Повереникът на гражданския ищец адв. А., моли присъдата на РС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Съображенията му са, че съгласието за използване на търговската марка се дава със специален договор, който е възмезден, предоставя съгласие и изисква насрещна парична престация, като извършването на търговска дейност с чужда търговска марка без съгласието на притежателя означава, че между страните не е възникнало търговско взаимоотношение и за притежателя на търговската марка са възникнали щети. В този смисъл пледира, че съобразно чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО законодателят е предвидил специален начин за определяне на това обезщетение, съгласно спецификата, каквито са правата върху търговските марки. В заключение сочи, че ощетеното юридическо лице може да претендира равностойността на обезщетението по цени на дребно на оригинални стоки, какъвто е настоящият случай.

Пред въззивният съд, защитникът на подсъдимата адв. П. моли изцяло да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт, излагайки подробни съображения по доказателствата в няколко насоки. В основни линии се сочи,  че неправилно е конституирана като страна граждански ищец чрез българската фирма представител на Н. и , тъй като престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е формално престъпление, като  вредите не са елемент от състава му и в този смисъл липсва качеството на пострадал, което прави недопустима присъдата в гражданската част. Освен това са изложени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение ограничило правото на защита, тъй като нормата на чл.172б, ал.1 от НК била бланкетна и препращала към нормите на Закона за марките и географските означения, а според прокуратурата се касае за фалшиви стоки, нещо което не е повдигнато с обвинителния акт. Посочено е също, че по делото няма извършена експертиза, че се касае за фалшиви стоки, а напротив заключението на същата било, че се касае за идентична и сходна стока, с оглед на което е направен извод, че няма данни дали това не е оригинална препродавана стока.

В съдебно заседание, вторият защитник на подсъдимата- адв. Л. също счита, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, развивайки съображения, че настоящият съдебен казус представлява  типичен случай на изчерпване правото на търговска марка по чл.15 от ЗМГО, тъй като процесните стоки са внесени от фирми, посочени във фактурите по делото от страни членки на ЕС и са били пуснати на пазара от вносителите, което според него води до изчерпване на правото на марка.

В правото си на лична защита подсъдимата моли да бъде оправдана.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваната присъда, в съответствие с чл.314 от НПК, намира въззивните жалби за процесуално допустими, подадени в срок от легитимирани лица, а разгледани по същество си за частично основателни, по следните съображения:

С присъда №56/22.02.2012г. по НОХД №1602/2011г. по описа на РС Пазарджик, подсъдимата Г.С.В. е призната за виновна в това, че на 05.11.2010г. в гр. Пазарджик, на търговски маси №18 и №19, находящи се на ул. „Градски пазар” №16, като собственик и управител на ЕТ „Лъч- Г.В.”***, без съгласието на притежателите на изключителните права на търговските марки-  АГ - Германия /А. A.G de/,  Интернешънъл Маркетинг Б.В. /Н. Л./ /А. International Marketing B.V. /N.L./, Н. Интернешънъл Лтд, САЩ/ Nike Internetional LTD, USA/, с юридически представител за територията на Република България „А.К.” ЕООД и П. АГ Рудолф Даслер Спорт, Германия /П. AG Rudolf Dasler Sport Germany/, с юридически представител за територията на Република България А.С.Т., без правно основание е използвала в търговската си дейност, като
предлагала за продажба марки, обект на това изключително право, а
именно: 58 броя спортни екипи /панталон и горнище/, с  надпис  „А.” на стойност 4330,20лв., 17 броя спортни екипи /панталон и горнище/ с  надпис „П.” на стойност 1687,70лв., 130 броя  долнища от комплекти  с марка „А.” на стойност 6979,70лв., 19 долнища от спортни комплекти с надпис „П.” на стойност 1147,30лв., 2 броя горнища от спортни комплекти с надпис „П.” на стойност 109,90лв., 11 броя  спортни екипи /панталон и горнище/ с надпис „Nike” на стойност 1040,90лв. и 7 броя блузи с дълъг ръкав с надпис „А.” на стойност 262,50лв. или всичко на обща стойност 15 558,20лв., поради което и на основание чл. 172б, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 13 от Закона за марките и географските означения, във връзка с чл. 54 от НК е осъдена на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева, платими в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

На основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от  три години.

Осъдена е подсъдимата Г.  С.В. да заплати на  АГ представлявано от  „А.К.” ЕООД сума в размер на 11 572лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2010г. до окончателното й изплащане.

Осъдена е подсъдимата Г.  С.В. да заплати на Н. Интернешънъл Лтд, представлявано от „А.К.” ЕООД сума в размер на 1040,90 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2010г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.172б, ал. 3 от НК веществените доказателства - 58 броя спортни комплекта с ползвана търговска марка „А.”; 17 броя спортни комплекта с ползвана търговска марка „ П.”; 130 броя долнища от спортни комплекти с ползвана търговска марка „А.”, 19 броя долнища от спортни комплекти с ползвана търговска марка „П.”; 2 броя горнища от спортни комплекти с ползвана търговска марка „П.”; 11 броя спортни комплекта с ползвана търговска марка „NIKE”; седем броя блузи с дълъг ръкав с ползвана търговска марка „А.” е постановено да  се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.

Подсъдимата Г.  С.В. е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 150лв., от които 105лв., платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик и 45.00 лв. платими в полза на ПРС.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка :

В началото на месец ноември 2010г. в ТЗ БОП- Пазарджик била получена информация, че на част от масите на градския пазар в Пазарджик се продават стоки, които по наименование са близки на търговски марки, за които се изисква съгласие на притежателят им.

В тази връзка на 05.11.2010г., при извършено претърсване в гр.Пазарджик, на ул.„Градски пазар” №16, сектор 8, 18-та и 19-та маси, ползвани от ЕТ „Лъч- Г.В., с управител подсъдимата  Г.С.В. били иззети 58 броя спортни комплекта с ползвана търговска марка „А.”, 17 броя спортни комплекта с ползвана търговска марка „П.”, 130 броя долнища от спортни комплекти с ползвана търговска марка „А.”, 19 броя долнища от спортни комплекти с ползвана търговска марка „П.”, 2 броя горнища от спортни комплекти с ползвана търговска марка „П.”, 11 броя спортни комплекта с ползвана търговска марка „NIKE” и седем броя блузи с дълъг ръкав с ползвана търговска марка „А.”.

Според данни, предоставени от Община- Пазарджик, посочените търговски маси се ползвали и плащали месечно от ЕТ „Лъч- Г.В.” в периода 01.10.2010г.- 05.11.2010г.

Според заключението на приетата по делото съдебно- маркова експертиза, върху предоставените за изследване веществени доказателства са поставени знаци, сходни на регистрирани марки- притежание на „А. AG”, „А. International Marketing B.V”, „П. AG Rudolf Dassler Sport” Германия и „Nike International LTD” САЩ, сходството между знаците, с които са означени веществените доказателства и регистрираните марки е до степен, водеща до възможност за объркване на потребителите относно действителния произход на стоките, означени с тези знаци. Вероятността от объркване на потребителите е възможна поради погрешната представа, която посоченото сходство може да създаде у тях относно действителния произход на означените стоки, а именно, че те са произведени от или със съгласието или под контрола на притежателите на регистрираните марки „А. AG„, „А. International Marketing B.V.”, „П. AG Rudolf Dassler Sport” Германия и „Nike International LTD” САЩ.

Според заключението на оценъчната експертиза, стойността на иззетите спортни дрехи е 15558,20лв., след отчитане ценовата политика на фирмите „А.”, „П.” и „NIKE” относно цените на стоки от стари колекции- намаляване на цените с 10% до 30% спрямо цените на стоките от 2010г.- 2011г. и това, че иззетите стоки са от сезон 2008г- 2009г. и 2009г.- 2010г.                           

Решаващият съд намира, че при установената и възприета от районния съд фактическата обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна  и субективна страна признаците на инкриминираното деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 13 от Закона за марките и географските означения.

 Фактическите обстоятелства относно извършването на престъпното деяние, участието на подсъдимата при реализирането му, както и вината на същата по отношение на повдигнатото й обвинение са установени с допустимите и относими доказателства и доказателствени средства.

В тази връзка, настоящата съдебна инстанция не счита, че следва да преповтаря изложената от първата такава фактическа обстановка.

Обект на защита в конкретния случай са обществените отношения, осигуряващи, гарантиращи правата на изключителното право на марка.

За да е налице осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл.172б от НК следва от една страна да е налице изключително право на марка и на следващо място да е налице неправомерно ползване- без съгласието на притежателя, от страна на дееца на марката, обект на това изключително право. Доколкото в Наказателния кодекс липсват легални определения на това що е изключително право на марка и що е ползване на марка, следва да се ползват дефинициите, дадени в специалния закон, регламентиращ търговските марки- Закон за марките и географските означения.

Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от този закон изключителното право върху марка включва правото на нейния притежател да забрани на трети лица без негово съгласие да ползват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност или сходство на стоките и услугите на марката и знака води до вероятност за объркване на потребителите, водеща до възможност за свързване на знака с марката.

В чл.13, ал.2 от Закона е посочено изчерпателно и какво следва да се разбира под ползване на марката, като в т.2 изрично е регламентирано, че ползване на марка представлява предлагането на стоки за продажба, носещи знак по смисъла на ал.1, пускането им на пазара, съхраняването им с тази цел и т.н.

Действително, налице е изписване на специалната норма по чл.13 от ЗМГО, както в диспозитива на обвинението, така и в присъдата без посочване на конкретната алинея и точка, но това не може да се приема за съществено нарушение ограничаващо правото на защита, тъй като е налице изписване в тази насока в обстоятелствената част на обвинението. Този извод се отнася и за мотивите на районния съд, които ясно е посочил в същите основанията си да приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от цитирания по- горе закон.

Безспорно е установено и доказано, че подсъдимата не притежава остъпено право на ползване на марките- „”, „Найк” и „П.”.

Съответно безспорно липсва по делото необходимото съгласие от правопритежателите за използване на собствените му търговски марки, с оглед липсата на лицензионен договор. Приетото по делото заключение на съдебно- марковата експертиза на вещото лице Татяна Тотева, което не е оспорено от страните, че знаците поставени върху въпросните веществени доказателства са сходни с регистрираните марки- подробно описани, обект на изключителното право на защита. Според експерта, това води до възможност за объркване на потребителите относно действителния произход на стоките.

Обосновано в случая е прието от районния съд, че констатираното сходство между знаците върху стоките и регистрираните марки представлява имитация на марка, която  попада в обхвата на изключителното право върху марка. Първата инстанция обстойно е отговорила, защо в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.15 от ЗМГО и в този смисъл настоящия съдебен състав не счита, че следва да преповтаря изложените доводи. В подкрепа на изложеното са и Решение №378 от 21.10.2009г. на ВКС по н.д. №387/2009г., І н.о., НК, с докладчик съдия Е. С. и Решение №140/21.09.2011г. на ВКС по н.д. №25/2011г., І н.о., НК, с докладчик съдия П.Т..

В случая не може да се приеме, че приетото като доказателство по делото постановление на прокуратурата сочи на идентичен случай.

Престъплението, правилно е отчетено, че е осъществено с пряк умисъл. От събраните по делото доказателства следва извода, че подсъдимата е знаела, че предлага за продажба стоки, сходни със защитени търговски марки и че в същото време няма необходимото за това съгласие на техните притежатели- т.е. съзнавала е обществено- опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните му последици и е целяла тяхното настъпване. При положение, че общоизвестно е какви са цените на стоки с подобни марки, цени многократно надвишаващи продажната цена обявена от жалбоподателката, с оглед на обясненията й, няма как да се приеме липса на съзнание, че се касае до стоки с използвани знаци без съгласието на притежателя на означените марки.

В случая изложените възражения от защитата на жалбоподателката за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в наказателната й част с оглед на гореизложеното не могат да бъдат приети за основателни за да бъдат променени крайните правни изводи на първата инстанция.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, първостепенния съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Няма основание да се приеме, че и най- лекото наказание, предвидено в чл.172б, ал.1 от НК би се оказало несъразмерно тежко. Няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отегчаващи вината обстоятелства и поради това не следва да се приложи разпоредбата на чл.555 от НК. В същото време, районния съд в достатъчна степен е отчел смекчаващите вината обстоятелства, като наказанието на подсъдимата е определено при решаващ превес на същите.

Налице са условията и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и РС правилно е отложил с изпитателен срок изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както е и наложил кумулативно предвиденото наказание глоба.

Именно с така определените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генерална превенция на закона.

В съответствие с правилата на закона, РС е приложил разпоредбата на чл.172б, ал.3 от НК, като е постановил да бъдат отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото- надлежно иззети.

Предвид постановената осъдителна присъда, правилно деловодните разноски са възложени в тежест на подсъдимата.

Законосъобразно е отнет в полза на държаната предмета на престъплението.

Относно допуснатите и уважени граждански искове, настоящата съдебна инстанция намира, че  районния съд незаконосъобразно ги е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес.

В тази насока, съдът приема за относими в случая Решение №513/16.02.2012г. на ВКС по н.д. №2562/2011г., І н.о., НК, както и Решение №513/16.02.2012г. на ВКС по н.д. 2562/2011г., І н.о., НК, и по двете докладчик съдия Е. С..

В същите в смислова идентичност е посочено, че приемането за съвместно разглеждане с наказателния процес на граждански иск за имуществени вреди изисква те да произтичат от престъплението, инкриминирано с обвинителния акт.

В случая съставът на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК не включва в себе си съставомерни имуществени или неимуществени вреди поради което не може има пострадало физическо или ощетено юридическо лице. В тази насока се явяват и основателни възраженията на защитата на жалбодателката в насока, че районния съд е постановил една недопустима присъда в гражданската й част, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

При тези данни, присъдата на Районен съд - Пазарджик, следва да бъде изменена, като в гражданско осъдителната й част същата бъде отменена, а именно с която Г.С.В. е осъдена да заплати на  АГ, представлявано от „А.К.” ЕООД сума в размер на 11 572лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2010г. до окончателното й изплащане и да заплати на Н. Интернешънъл Лтд, представлявано от „А.К.” ЕООД сума в размер на 1040,90 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2010г. до окончателното й изплащане.

Прави впечатление, че районния съд, при произнасянето си по отношение на гражданските искове, не е присъдил дължимата се държавна такса, но с оглед на настоящите доводи за прекратяване на производството в тази й част само го констатира.

При направената служебна проверка на присъдата, въззивният съд не установява допуснати нарушения от страна на първоинстанционния съд, даващи основания за нейната цялостна отмяна.

Съответно присъдата в останалата й наказателна част, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

При тези данни и на основание чл. 334, т.3 и т.6, във вр. с чл.337, ал.3 от НПК и чл.338 от НПК, Пазарджишкия окръжен съд

    Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯВА присъда №56/22.02.2012г. по НОХД №1602/2011г. по описа на Районен съд- Пазарджик, както следва:

ОТМЕНЯ присъда №56/22.02.2012г. по НОХД №1602/2011г. по описа на Районен съд- Пазарджик в гражданската й част, в която Г.С.В. е осъдена да заплати на  АГ, представлявано от  „А.К.” ЕООД сума в размер на 11 572лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2010г. до окончателното й изплащане и да заплати на Н. Интернешънъл Лтд, представлявано от „А.К.” ЕООД сума в размер на 1040,90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2010г. до окончателното й изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото досежно разглеждането на гражданските искове, като недопустими.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.