Решение на Окръжен съд гр.Кюстендил по чл.172а от НК

Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Кюстендил 18.11.2010 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Р.С. и с участието на прокурора от КОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 379 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда № 48/17.05.2010 г., постановена по НОХД № 627/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимите П.Й.М. и Д.Й.М. са признати за невиновни в извършването на престъпления по чл. 172 а ал.3 пр.ІІ във вр. с ал.1 и 2 , пр.ІІ,ІІІ и VІ, действаща редакция ДВ бр.62/1997 г./изм. ДВ бр.75/2006 г./ във вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.159 ал.1 пр.VІІІ , ред.ДВ бр. 92/2002 г./изм. ДВ бр. 38/2007 г./във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им по посочените текстове от НК обвинения. Релевират се в протеста и допълнението към него доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в неправилност на извода на съда за неустановяване на авторството на инкриминираните деяния от подсъдимите, както и времето на извършване на деянията. Изложени са доводи за доказаност на авторството предвид разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за лица, регистрирани като търговци и упражняващи търговска дейност по занятие. Претендира се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъде признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Доказателствени искания в протеста не са направени.

Окръжна прокуратура изрази становище за незаконосъобразност на присъдата като постановена по обвинителен акт, неотговарящ на изискванията на чл.246 ал.2 НПК – липсва описание на времето на извършване на деянието, описание на извършените от всеки от подсъдимите обективни действия, с които са осъществили съставите на престъпленията, в които са обвинени и непосочване на съучастническата им дейност, заради което присъдата да се отмени и делото да се върне на прокурора за ново разглеждане.

КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на обжалваната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 предл.І-во НПК . Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимите П.Й.М. и Д.Й.М. са признати за невиновни в две извършени в съучастие престъпления:

= по чл. 172 а ал.3 пр.ІІ във вр. с ал.1 и 2 , пр.ІІ,ІІІ и VІ, действаща редакция ДВ бр.62/1997 г./изм. ДВ бр.75/2006 г./ във вр. с чл.20 ал.2 - за това, че до 24.11.2005 г. в гр. Дупница ул.”Христо Ботев” № 16 в Компютърна зала”Матрицата” , на 10 бр. компютърни конфигурации в съучастие като съизвършители са възпроизвеждали, разпространявали и използвали по друг начин/чрез предоставяне срещу заплащане на трети лица, под формата на часова и или месечна такса/, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право компютърни програми/ носителите са поименно посочени за отделните видове програми/, и в „Офис апаратна” – на 1 бр. компютърна конфигурация /ФТП сървър/: филми, с посочени носители на правото на видеоразпространение за всеки филм; музикални произведения, с посочени носители на авторските права и видеоклипове и концерти;

= по чл.159 ал.1 пр.VІІІ , ред.ДВ бр. 92/2002 г./изм. ДВ бр. 38/2007 г./във вр. с чл.20 ал.2 НК – за това, че до 24.11.2005 г. в гр. Дупница ул.”Христо Ботев” № 16 в „Офис апаратна” на 1 бр. компютърна конфигурация /ФТП сървър в съучастие като съизвършители и са разпространявали произведения с порнографско съдържание - филми

и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им по посочените текстове от НК обвинения.

Тази присъда е постановена в рамките на обвинението по обвинителния акт, който според настоящия съдебен състав изобщо не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Както мотивната, така и диспозитивната му част са неясни и непълни. Нарушението на чл.246 ал.2 НПК се изразява в следното:

Първо, не е посочен начален момент и на двете деяния. Посочването само на само краен момент- 24.11.2005 г. с непосочен начален момент е равнозначно на непосочване времето на извършване на деянието. От друга страна, посочването само на крайния момент предполага продължителност на извършване на деянията във времето, което е индиция за приложение на чл.26 ал.1 НК - наличие на продължавано престъпление, каквото обаче изобщо не е и загатнато с ОА. Непосочване темпоралната характеристика на деянието ограничава както правото на обвиняемите да разберат в извършването на какво точно престъпление са обвинени, така и пречат на доказването на предмета на обвинението.

Второ, при положение, че крайният момент и на двете деяния е посочен като 24.11.2005 г., буди пълно недоумение защо приложимия материален закон в ОА досежно правната квалификация на двете деяния е посочен в редакция, влязла в сила почти една година след този краен момент. Ако е прието, че това е евентуално по-благоприятния закон, това следва изрично да се посочи словесно и със съответното цифрово изписване на нормата от НК, обуславяща това именно приложение. Такова отбелязване липсва.

Трето, в ОА липсва посочване на точните действия, с които всеки един от подсъдимите/обвиняемите/ е осъществил всяко едно от изпълнителните деяния по чл.172 а НК, които са три различни действия: „възпроизвежда”, „разпространява” и” използва по друг начин” и въз основа на какви доказателства е прието това. На л.13 от ОА са цитирани разпоредби от ЗАПСП, но те са обсъждани спрямо двамата подсъдими/обвиняеми/”еn blok” и то приемайки”аргумента на противното”. На фона на тези цитирани разпоредби следва да се обоснове правно мотивиран извод за наличие/липса/ на осъществяване на всяка една от трите форми на изпълнителното деяние поотделно за всеки един от подсъдимите/обвиняемите/ и въз основа на какви доказателства е направен този извод.

Четвърто, непосочването конкретно кой от подсъдимите/обвиняемите/ кои от формите на ИД по чл.172 а ал.1 Нк е осъществил води до следващ порок на ОА относно обективната характеристика на това деяние – в какво се изразява съизвършителството между двамата подсъдими/обвиняеми/, какви действия е извършил весеки от тях във всяко едно от трите форми на изпълнителното деяние по чл.172 а ал.1 НК. Маркираното в края на абзац І на л.14 от ОА за осъществяване на деянията в съучастие поради съществуващата пряка връзка между компютърните системи в залата и ФТП-сървъра, осъществяваща се чрез линк на стартовата страница на интернет броузера е несериозно твърдение и е в пълно разминаване с изискването на чл.20 ал.1 НК.

Пето, въззивният съд констатира непълнота и пълна неяснота в ОА и досежно посочването на субективната страна на престъплението. Доколкото всеки един от подсъдимите/обвиняемите/ има качеството на извършител, трябва да се конкретизира в какво се изразява прекия умисъл при неговите действия за всяка една от трите форми ан изпълнителното деяние. На л.14, абзац ІІ-ри от ОА, се съдържа лаконично изложение за субективната страна на престъплението, но отново „en blok” за двамата подсъдими/обвиняеми/ , като е маркирано, че те „са съзнавали, че използват чужди авторско-правни произведения, без да притежават съгласие на носителите на права за това и въпреки това са продължили противоправното си поведение, с което са нарушили установения в страната ред”. Така изложеното напълно се разминава с изискването на чл.11 ал.2 НК за формите на вината. Не е посочено в какво се изразява прекия умисъл у всеки един от обвиняемите и въз основа на кои обективни характеристики на деянието е приет за такъв.

Шесто, досежно престъплението по чл.159 ал.1 пр.VІІІ НК, на л.14 от мотивната част на ОА е маркирано с едно изречение, че подсъдимите/обвиняемите/ са осъществили от обективна страна и това деяние. Но изобщо не е посочено каква е формата на съучастие при осъществяване на деянието, изобщо не са посочени конкретно извършените действия по осъществяване на изпълнителното деяние от всеки от подсъдимите, а изведнъж в диспозитивната част на ОА се появява при цифровото изписване на правната квалификация ”във вр. с чл.20 ал.2 НК”. В мотивната част на ОА не е засегната дори субективната страна на това деяние.

Предвид изложеното въззивният съд прие, че ОА е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Доколкото ОА очертава и рамката на обвинението и рамката на наказателното съдебно производство, а оттук и предмета на делото, то той трябва да съдържа пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата на престъплението, което е регламенитрано в чл.246 ал.2 НПК. Констатираните непълноти и пропуски в ОА нарушават сериозно правото на защита на подсъдимите, тъй като им пречат да разберат в извършването на какво точно престъпление е обвинен всеки един от тях. Въпреки че постановената присъда е оправдателна, изложените пороци на ОА напълно лишават подсъдимите от възможността да организират защитата си при така формулираното обвинение в ОА, което обуславя наличието на отменителното основание на чл.348 ал.3 т.1 НПК.

Постановявайки присъдата си именно по този обвинителен акт, тя се явява постановена по едно непълно и оттам и неясно обвинение и оттук – при съществено нарушение на процесуални правила. При това положение за съда е невъзможно да провери правилността на обжалваната присъда, която механично е пренесла и върху себе си пороците на обвинителния акт. ДРС е следвало да констатира тези пороци на разпоредително заседание и да върне на прокурора ОА за отстраняване на нередовностите му. Вместо това, той е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

Констатираните пороци на ОА обуславят наличие на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1 НПК. Протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на прокурора, който следва да отстрани констатираните горепосочени нередовности на ОА, като се прецизира обвинението и се извърши ново повдигане и предявяване на обвинението в ДП.

След внасянето на нов ОА в съда последният, след изпълнение на всичките му визирани в разп.на чл. 250 НПК правомощия, следва да проведе съдебното производство и при постановяване на присъдата си да посочи и обсъди всички въпроси, визирани в чл.301 НПК, при спазване изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по доводите, наведени във въззивния протест, по които в настоящото решение съдът не се произнесе заради констатиранато отменително основание, което не позволява произнасяне по същество.

Тук следва да се отбележи, че престъплението по чл.172 а НК е резултатно престъпление и в него има пострадал и това е лицето/лицата/, чиито авторски права са нарушени. Не е съществено процесуалон нарушение, ако не е предявено разследването на пострадалия в досъдебното производство. Но, насрочвайки делото в разпоредително заседание, съдът следва да съобщи на пострадалия/пострадалите/ за насроченото с.з. и да му даде възможност да се конституира като граждански ищец, което следва да стори при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Присъда № 48/17.05.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 627/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимите П.Й.М. и Д.Й.М. са признати за невиновни в извършването на престъпления по чл. 172 а ал.3 пр.ІІ във вр. с ал.1 и 2 , пр.ІІ,ІІІ и VІ, действаща редакция ДВ бр.62/1997 г./изм. ДВ бр.75/2006 г./ във вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.159 ал.1 пр.VІІІ , ред.ДВ бр. 92/2002 г./изм. ДВ бр. 38/2007 г./във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им по посочените текстове от НК обвинения и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: