Проблемът относно авторските права, които регулират съдържанието,  циркулиращо в интернет медиите, вече е изключително актуален както в международен, така и в национален план. Казусите, които възникват в тази насока, касаят най-динамично развиващата се артистична, бизнес и социална среда – тази на интернет пространството. Доколко българското авторскоправно законодателство е намерило отговор на тези нови законодателни предизвикателства и каква е международната практика – на тези въпроси бих искал да посветя настоящето изложение.

Едно от най-интересните дела, касаещи правата на онлайн медиите, е това между „Viacom”* и „YouTube”. Гигантът в интернет развлеченията „Viacom”(накратко от  "Video & Audio Communications") заведе съдебен иск срещу „YouTube”, в който се позовава на факта, че потребителите на „YouTube” „качват” (чрез т.нар “upload”) видео и аудио клипове от „Viacom”.

 

Искът на корпорацията „Viacom”, заведен през есента на 2008г. срещу „YouTube” е за обезщетение за пропуснати ползи в следствие на нарушение на авторски права чрез използването им в интернет на стойност 1 милиард долара. Основното твърдение на „Viacom” е, че сайтът YouTube е нанесъл имуществени вреди на ищеца, позволявайки да бъдат качени без правно основание 160 000 видео клипа, нарушаващи авторски права, притежавани от „Viacom”. “Бизнес моделът на Google, изграден върху продажбата на реклама и на видео материали с нерегламентирани авторски права, е в открит и очевиден конфликт със законите за защита на авторските права”, твърдят в иска си „Viacom”. Адвокатите на ищеца изтъкват още обстоятелството, че за разлика от други уеб страници, които сключват нужните лицензионни договори, „YouTube” не са предприели нужните правни действия, за да се сдобият с авторските права -  предмет на чужда интелектуална собственост. В отговор на това процесуалните защитници на „YouTube” твърдят, че „Viacom” тайно качват свои материали в „YouTube”, въпреки че официално се оплакват от присъствието им в сайта на ответника. Адвокатите на  „YouTube” твърдят също, че от „Viacom”  са наети над 18 различни маркетингови агенции, които да качват клипчета в „YouTube” , като умишелно се влошава качеството им, за да им се предаде вид на „откраднати”. В хода на делото е установено, че служители на „Viacom”  са качвали клипчета за реклама на техни произведения, които първо са искали да бъдат премахнати, а след това са искали да бъдат възстановени с рекламна цел.  По делото са депозирани писмени доказателства, че „YouTube” са предложили на ищеца  „Viacom” (както и на други притежатели на авторски права), да посочат всички клипове, които ответника съхранява офлайн, с цел същите да бъдат отстранени като нелегално съдържание. Доказателствата сочат също, че от „Viacom” е неглижирано това предложение с мотива, че от компанията ищец  „отхвърлят YouTube пиратството”.

Федералният съд на щата Ню Йорк приема, че „YouTube” са сътрудничели на ищците и в този контекст отхвърля иска като неоснователен. В своето решение съдът отбелязва, че всяка минута потребителите на „YouTube” публикуват на сайта видеосъдържание. Въпреки това платформата за разпространение на онлайн видео е сътрудничела ефективно на „Viacom” за защита на техните авторски права. В своите мотиви съдът отбелязва също, че когато на 2 февруари 2007 г. „YouTube” са получили списък с над 100 000 клипа, нарушаващи авторските права, те са успели ефективно да ги премахнат в рамките на един работен ден. Съдът е мотивирал решението си и с факта, че „YouTube” притежават специален софтуер, чрез който притежателите на сайта могат да бъдат извествявани за нарушаване на авторските права. Според съдията по делото, този механизъм работи добре и дава ефективна защита като реалният мониторинг следва да се осъществява от самите носителите на авторските права.

Друг казус, будещ интерес и касаещ авторските права на интернет медиите, е този по делото „EMI” срещу „MP3tunes”.  Според решението  на федералния съд в Ню Йорк  по делотo,  „облачните технологии”(“cloud computing”), използвани от  „MP3tunes”,  не противоречат на авторскоправното законодателство в САЩ, в частност на Digital Millennium Copyright Act(DMCA). Какво представляват т.нар „облачни технологии” ? Това е термин от областта на информационните технологии, означаващ използването на споделени ресурси, софтуер и информация чрез мощни сървъри и други устройства, свързани в мрежа чрез интернет. „Облаците” съвместяват понятия като: софтуер като услуга (software as a service, SaaS), инфраструктура като услуга (infrastructure as a service, IaaS), платформа като услуга (platform as a service, PaaS) и други съвременни технологии, които под формата на онлайн бизнес приложения, достъпни през уеб браузър, задоволяват изчислителни потребности, докато съхраняват софтуера и потребителските данни на свои сървъри. С други думи, понятието „облак” се отнася както до софтуерни приложения, предоставяни под формата на уеб услуги, така и до достъпа до хардуерните и системни ресурси на дата-центрове (data centers), които предлагат тези услуги. Всъщност, комбинацията от достъпа до хардуера и софтуера на центъра е това, което е прието да се нарича „облак“. Смята се, че облакът е метафора за Интернет, тъй като често се изобразява така в диаграмите на компютърни мрежи и като абстракция на сложната инфраструктура, която стои зад него. В споменатия контекст „MP3tunes” предлага услуга, позволяваща на потребителите да „складират” музика в мрежата. Така сайтът „MP3tunes” позволява един аудио или видео запис да се използва от много потребители, без да се налага всеки потребител да сваля файла на свое устройство, а направо да го слуша и/или гледа онлайн. В ситемата от записи може да се добави нов  запис  само след като се провери, че точно същият запис липсва в библиотеката  (single storage method). „Amazon” и „Google”, също предлагат  такива услуги (Google Music и Amazon Cloud Player). Федералният съд на щата Ню Йорк е базирал решението си на прецедента по делото „Viacom” срещу „YouTube”.

Разгледаният казус дава повод за размисъл в няколко направления. Факт от реалността е обстоятелството, че онлайн базираните медии, а именно: „YouTube”, „Flickr”, „Blogger”, „Scribd”, „Internet Archive” и т.н  предлагат възможността за безплатно публикуване на авторско съдържание за всеки, който е участник в съответния сайт. С цел този авторскоправен проблем да бъде законодателно решен и уреден, през 1998г. Конгресът на Съединените щати прие т.нар. Digital Millennium Copyright Act(DMCA). Текстът от този закон, който регламентира правата на правоносителите, е параграф 512. Според него авторите на дадено произведение, разпространявано в интернет, имат право или са длъжни да търсят или притежават информация за всички ползватели на тяхното произведение, осъществяващи или опосредяващи това ползване чрез сесия в интернет. Освен това, Конгресът предвиди и опцията, отразена в DMCA,  всеки собственик на определен сайт да има достъп до основни технически идентификационни данни на предполагаеми нарушители (които не са лични данни, а касаят обикновено конкретeн IP адрес), ползващи дадени интернет услуги. Така проблемът с авторските права, разпространявани в интернет чрез т.нар „интернет медии” бе решен много просто. Първо – всяка „интернет базирана медия” има право да притежава свой собствен софтуер, който да сканира базата си данни, базирана онлайн, за нелизинцирано съдържание. По този начин са гарантирани т.нар „технически мерки за превенция против нелегално съдържание”. На тази плоскост съответната интернет медия може да съхрани информация за разпространителя на това съдържание, като го индивидуализира технически. Не на последно място самият автор е длъжен да сезира съответната онлайн медия за отстраняване на нелицензирано съдържание от мрежата, като изпрати изрично писмено известие (електронният документ е доказателствено средство в съда и по българския ГПК), че материалът нарушава авторски права.

 

Как реагира европейското авторскоправно законодателство в тази насока?

 

 Основният европейски правен акт, регламентиращ коментираната тема, е „Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество”. В посочената Директива и по-специално в  нейния чл.6 са предвидени различни технологични марки за защита на правата, разпрострпанявани в интернет. За целите на Директива 2001/29/ЕО изразът "технологична мярка" означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда законът, или на правото sui generis, предвидено в глава ІІІ от Директива 96/91/ЕО. Технологичните мерки се считат за "ефективни", когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект, е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес, като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита. В настоящия контекст тази норма до голяма степен се приближава според мен до смисъла, вложен в DMCA, като се предлагат опции за определена техническа превенция по отношение на авторските права в интернет. С оглед значимостта на информацията за режима на авторските права, в нормата на чл.7 от Директива 2001/29/ЕО е предвидено и, че държавите-членки на ЕС следва да осигурят адекватна правна защита срещу всяко лице, което извършва съзнателно, без разрешение някое от следните действия:

а) премахване или промяна на представена в електронна форма информация за режима на правата;

б) разпространението и вноса с цел разпространение, излъчване, разгласяване или предоставяне на разположение на публиката на произведения или на други обекти, защитени по силата на директивата или на глава ІІІ на Директива 96/91/ЕО, от които е била премахната или изменена, представена в електронна форма, информация за режима на правата без разрешение. Фактическият състав включва задължителното условие дадено лице да знае или да има достатъчно основания да предполага, че като извършва описаните действия подбужда, позволява, улеснява или прикрива нарушаване на авторското право или на сродните му права (предвидени от закона или от sui generis в глава ІІІ на Директива 96/91/ЕО). В тези две хипотези всяко премахване на информация за режима на авторски права, разпространявани в интернет чрез електронни медии, е нарушение не само на международното авторскоправно законодателство (в частност на цитираната директива), но и на националното законодателство на съответната държава-членка (в частност българското), тъй като директивата има приемущество по отношение на правоприлагането спрямо вътрешното законодателство.

Директива 2001/29/ЕО застъпва становището, че всяка държава-членка може да предвиди съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на правата и задълженията, определени в директивата, като вземе всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. Санкциите могат да бъдат три вида: ефективни, пропорционални и разубеждаващи. Всяка държава-членка – съответно България, следва да вземе необходимите мерки, за да гарантира притежателите на права, чиито интереси са засегнати от нарушаващата дейност, изразяваща се в незаконно ползване на авторски права в интернет, извършена на тяхна територия. Правоносителите могат да предявят иск за щети и/или да поискат налагането на съдебна забрана.

Норма, уреждаща абстрактно превенцията против интернет медиите, нарушители на авторски права, е тази на чл.8, ал.3 от Директива 2001/29/ЕО. В нея е  закрепено правилото, че държавите-членки гарантират притежателите на права да могат да поискат налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.

Във връзка с коментираната тема и разглежданата в тази светлина Директива 2001/29/ЕО, на 26.01.2009г. от Еврапейския парламент бе приет „Доклад относно перспективите пред авторските права в Европейския съюз”. Този доклад изрично застъпва становището, че при дигитализирането на произведения трябва да се спазват авторските права и сродните им права и не трябва да се накърнява нормалното използване на произведенията в интернет, по-специално що се отнася до приходите, получени по силата на правото на предоставяне на произведенията.  Докладът изтъква, че дейността на сайтове, които предлагат изтегляне на произведения и изпълнения, защитени от авторско право и сродните му права, без съгласието на притежателите на правата, както и обменът от типа „потребител към потребител“ („peer to peer“) на произведения и изпълнения без съгласието на притежателите на права, са незаконни. Чрез този доклад се подкрепя създаването в различните държави-членки на механизми, които да се използват при поискване от притежателите на права и съгласно постепенен подход с цел спазване на авторското право в интернет. Докладът одобрява действията, предприети от различни национални съдебни системи срещу интернет сайтове, разпространяващи незаконно произведения в мрежата (например „The Pirate Bay“), като призовава дейността на тези сайтове да бъде преустановена от съдебните органи на държавите-членки. Докладът приканва Комисията да проучи прилагането на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО, както и да вземе предвид най-добрите средства за борба с пиратството, по-специално онлайн, с цел да спомогне за насърчаването и развитието на процъфтяващ пазар на съдържание онлайн. В този контекст се насърчава създаването и използването на нови безплатни и подлежащи на изтегляне европейски интернет технологии за идентифициране и разпознаване на нелегално съдържание, като се подкрепят вече съществуващите такива технологии с цел пиратските продукти да се отличават по-лесно от законните продукти.

Авторски права на интернет медиите в България. Предвид факта, че Директива 2001/29/ЕО е ратифицирана от България като страна-членка на ЕС следва да се маркират следните факти. Видно от преходните и заключителните разпоредби на ЗАПСП е, че Директива 2001/29/ЕО е посочена като релевантен акт от европейското законодателство. От тази гледна точка, тъй като директивите не пораждат директен хоризонтален ефект в националното законодателство, те като правни актове на органите на общността се нуждаят от правоприлагащ акт на националното право, за да произведат своя пълен ефект.

Хвърляйки поглед над чл.21 от ЗАПСП може да се каже, че абсолютно абстрактно нормите на Директива 2001/29/ЕО са намерили отражение в българското авторскоправно законодателство. Лошата новина е, че в българския ЗАПСП нито на едно място не се споменава думата „интернет”, да не говорим за интернет медии или пък за хипотезата „складиране на база данни” в интернет (което е концепцията на „облаците”). Връщайки се към прагматичния ритъм на медийния бизнес установяваме, че абсолютно всички по-големи български медии вече са базирани сериозно онлайн. Големият въпрос е доколко едни абстрактно формулирани правила могат да защитят конкретиката на все по дигитализиращите се авторски права дори в България? Като изключим онлайн базираните електронни медии(радиостанции и телевизии), които по мое мнение почти не са актуални вече като тема в световен мащаб (защото това отдавна не е нещо ново), все повече се появяват български сайтове, базирани именно на „облачните технологии”. Пример за това е фактът, че един от най-големите оператори на мобилни и интернет услуги предлага слушане и сваляне на съдържание „легално”.  т.е на „складиране” онлайн на авторско съдържание и неговото опосредено ползване чрез интернет. Друг от мобилните оператори вече предлага „облачните технологии” по отношение на съхранение и опериране с база данни.

В България в момента започна работа едно от най-модерните телекомуникационни съоръжения в Югоизточна Европа - доставчикът на облачен компютинг (Cloud computing) - Cloud.bg. Този интернет сайт представлява интересен компютърен облак с това, че е първият в света официално обявен доставчик на "облачен хостинг", който използва най-популярният стандарт за автоматизация на изолирани (отделни) уеб сървъри c Panel в Cloud computing среда. Като цяло сайтът предлага хостинг услуги както и закупуване на домейни, но с няколко интересни юридически и технически особености. От авторскоправна гледна точка т.нар „cPanel платформа” изисква използването на самостоятелен оупън сорс лиценз под Linux за всеки отделен сървър* (виж Костов, Ат. „Авторско правен режим на „оупън сорс” системите”, сп.”Собственост и право”кн., ). Образно казано лицензът се "връзва" за отделни компоненти на съответния сървър, в следствие на което платформата започва да работи като едно цяло в споделена среда. Това означава, че отделните сървъри в системата са свързани и балансирани в мрежа, която представлява сложна съвкупност от софтуер, управляващ определен хардуер. Всичко това изисква непрекъснато автоматично обновяване на оупън сорс лицензите на cPanel, с цел системата да работи изцяло технически безпрепятствено.

Факт е, че коментираната тематика засега не намира законодателно решение в нужния детайл в България. Очевидно в цял свят за авторските права в интернет се говори и пише непрекъснато в една съвсем друга юридическа плоскост, като предвид неимоверната динамика в тази област и спецификата на материята се работи върху съвременни законодателни инструменти, съвсем различни и отделни от конвенционалните познати авторскоправни закони. За пример в САЩ съществува Copyright Act и отделно DMCA. Отделни специални закони, касаещи авторските права в интернет, съществуват и в европейските страни. Във Франция например това е приетият от френския парламент през 2009г. закон HADOPI, което е транскрипция от „Haute Autorité pour la diffusion des œuvres et la protection des droits sur internet” („Закон, промотиращ дистрибуцията и защитата на произведения в интернет").  Специалният закон в Англия, който регламентира авторските права, разпространявани в интернет и конкретно тези, касаещи дигиталните медии, е „The Digital Economy Act”(Закон за дигиталната икономика). Този закон е приет от английския парламент през 2010г. Швеция е другата европейска страна, която има особено популярен в публичното пространство закон, който касае интернет медиите. Това е т.нар шведски авторскоправен закон „IPRED law”, чието наименование е избрано така, защото изцяло е базиран на Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (European Union's Intellectual Property Rights Enforcement Directive (IPRED). На базата на този шведски закон се водеха делата срещу особено скандалната интернет „пиратска” медия “Pirate bay”(„Пиратски бряг”). Така споменатото вече функциониращо европейско национално законодателство, показва значимостта на проблема и нуждата от адекватната му законадателна регламентация и в България с цел да се отговори на най-новите реалности в интернет пространството.

 

Автор: адвокат Атанас Костов 

 

Разяснения под линия:

 

* - Корпорацията Viacom Inc е американски холдинг с интереси главно в медиите, както и в киното и кабелната телевизия. Фирмата е създадена през 2005г. Статистиката от 2010 г. сочи, че споменатата компания е четвъртият най-голям в света медиен конгломерат след „Walt Disney”, „Time Warner” и „News Corporation”. Viacom се състои от „BET Networks”, „MTV Networks” и „Paramount Pictures”, като се свързва със своята публика в повече от 160 страни чрез телевизия, интернет, мобилни платформи и други онлайн приложения. „Viacom” работи приблизително със 170 медийни мрежи, достигайки над 600 милиона абоната и повече от 500 търговски марки, касаещи цифрова медийна собственост.

От своя страна „YouTube” е уебсайт за свободно споделяне на видео. Компанията е основана от трима бивши служители на PayPal през февруари 2005 г. На 13 ноември 2006 г. сайтът е закупен от Гугъл за 1,65 млрд. щатски долара. Сайтът използва технологията на Adobe Flash за възпроизвеждане на видео с резолюция достигаща HD. Бидейки може би най-популярният сайт за споделяне на видео, на него се качва разнообразно съдържание включващо реклами и откъси от филми, караоке и музикални клипове, видеоблогове и много други. Сайтът се използва дори от някои медийни компании като CBS, VEVO, BBC за разпространение на част от материалите им. Общите условия, касаещи ползването на сайта са прости. Нерегирстрираните потребители могат да гледат видеоклиповете, а регистрираните могат да качват неограничен брой видеоклипове. Тези видеоклипове, които се считат за потенциално смущаващи могат да бъдат гледани само от потребители над 18 години. През годините множество държави и институции блокират „YouTube” заради обидно съдържание или по политически причини. Китай неколкократно блокира сайта заради видео съдържание , свързано с независимостта на Тибет, изобразяващо Безредиците в Урумчи и други чувствителни теми. През 2007 г., Мароко спира достъпа до „YouTube” поради разпространение на клипове на про-сепаратистки организации на Западна Сахара. На 24 януари 2010 г. Либия блокира достъпа до сайта заради качени на него видеоклипове с демонстрации на семействата на убити в затвора Абу Салим арестанти, както и клипове с Муамар Кадафи присъстващ на партита.

*(виж Костов, Ат. „Авторско правен режим на „оупън сорс” системите”, сп.”Собственост и право”2007г., кн.8, стр. 60).

За по-пълна информация относно защитата на Вашия сайт обърнете внимание и на статитиите на адв.Атанас Костов - "Как да защитим съдържанието на сайта си като авторско право" или "Търговските марки в интернет. Защита на домейн имената, както и на книгата "Интелектуалната собственост в Интернет".